Реклама

Lara Fabian - Caruso


Стил: Всички
Добавено от Salvatore на 04 Януари 2017г.
Гледания: 471
Превод изпратен от Salvatore
Гласувай / 24ч
ръка нагоре 0 ръка надоло 0
-------------------------------
общо:
0



Caruso

Qui dove il mare luccica
E tira forte il vento
Su una vecchia terrazza davanti
Al golfo di surriento
Un uomo abbraccia una ragazza
Dopo che aveva pianto
Poi si schiarisce la voce e ricomincia il canto:

Te voglio bene assai
Ma tanto tanto bene sai
È una catena ormai
Che scioglie il sangue dint'e vene sai

Vide le luci in mezzo al mare
Pensò alle notti là in america
Ma erano solo le lampare
E la bianca scia d'un'elica
Sentì il dolore nella musica
Si alzò dal pianoforte
Ma quando vide
La luna uscire da una nuvola
Gli sembrò più dolce anche la morte
Guardò negli occhi la ragazza
Quegli occhi verdi come il mare
Poi all'improvviso uscì una lacrima
E lui credette d'affogare

Te voglio bene assai
Ma tanto tanto bene sai
È una catena ormai
Che scioglie il sangue dint'e vene sai

La potenza della lirica
Dove ogni dramma è un falso
Che con un po' di trucco e con la mimica
Puoi diventare un altro
Ma due occhi che ti guardano
Così vicini e veri
Ti fanno scordare le parole
Confondono i pensieri

Così diventò tutto piccolo
Anche le notti là in america
Ti volti e vedi la tua vita
Come la scia d'un'elica

Ah si, è la vita che finisce
Ma lui non ci pensò poi tanto
Anzi si sentiva già felice
E ricominciò il suo canto:

Te voglio bene assai
Ma tanto tanto bene sai
È una catena ormai
Che scioglie il sangue dint'e vene sai
Te voglio bene assai
Ma tanto tanto bene sai
È una catena ormai
Che scioglie il sangue dint'e vene sai
Карузо

Тук,където морето блести
и вятърът вие,
на една стара тераса
до залива на Соренто,
мъж прегръща момиче.
След плача,
когато успокои гласа си,
той продължава песента:

„Обичам те много,
толкова много,ти знаеш,
че това сега е верига,
която стопява кръвта във вените ми,
но ти знаеш.”

Той видя светлините в морето,
спомни си за нощите в Америка,
но те бяха само рибарски лампи,
и бялата диря на кораб.
Той усети болка в музиката
и стана от пианото,
но когато погледна луната да изплува зад облак,
смъртта изглеждаше по-сладка за него.
Погледна очите на момичето.
онези очи, толкова зелени, колкото морето.
Тогава внезапно една сълза падна
и едва тогава разбра, че се давеше.

Обичам те много,
толкова много,ти знаеш,
че това сега е верига,
която стопява кръвта във вените ми,
но ти знаеш!

Силата на операта,
където всяка драма е измама
с малко грим и подражание
можеш да се превърнеш в някой друг.
Но тези две очи,който те гледат,
толкова близки и истински,
те карат да онемееш и объркват мислите ти.
Така всичко изглежда незначително,
дори нощите в Америка.
Връщаш се назад и виждаш живота си
през бялата следа на кораба.
Да, живота свършва,
но той не мисли толкова много за това,
напротив, вече се чувства щастлив
и продължава песента:

„Обичам те много,
толкова много,ти знаеш,
че това сега е верига,
която стопява кръвта във вените ми
но ти знаеш.”

„Обичам те много,
толкова много,ти знаеш,
че това сега е верига,
която стопява кръвта във вените ми,
но ти знаеш.”
Коментари от сайта
Искаш да добавиш коментар? Влез в акаунта си или се регистрирай
Все още няма добавени коментари
Коментари от Facebook
Реклама